Версия: v0.1 · чернова
Дата: 17.08.2026
Носител: Фондация „Източен Акселератор"
Стъпва на: Ниво 0 (задължително) · Ниво 1 (препоръчително) · Изследователски том, глави 4, 5 и 6
Терминология: по Chitalishtna_Akademia_Terminologichen_Rechnik_v0.1
Аудитории: А · читалищен секретар · Д · общински експерт
Методологична бележка. Ниво 2 стъпва на два чужди инструмента — asset-based community development (ABCD) на Кретцман и Макнайт и понятието third place на Олденбург. И двата се преподават заедно с ограниченията им, документирани в Глава 5 на изследователския том. Инструмент, преподаден без границите му, произвежда самоувереност там, където трябва предпазливост.
0 · Как е построено това ниво
0.1 · Разликата от Ниво 1
Ниво 1 работи навътре — закони, срокове, документи. Ниво 2 работи навън и там няма срокове и няма санкции. Затова то е по-трудно за преподаване и по-лесно за проваляне.
Провалът има точно име: нивото се изражда в приятен разговор за това колко е важна общността. За да не стане това, всеки модул има измеримо задание, а три от модулите изискват участникът да излезе от залата и да говори с хора.
| Ниво 1 | Ниво 2 | |
|---|---|---|
| Материал | Закон | Собственото населено място |
| Изход | Документ | Карта, списък, проведен разговор |
| Проверимост | Има го или го няма | Направено ли е |
| Най-големият риск | Скука | Самозаблуждение |
0.2 · Вграденото несъгласие
Ниво 2 съдържа модул, чиято единствена цел е да оспори изречението „читалището е място за всички".
Това не е упражнение по скромност. Изследователският том установява, че реалните third places не са безконфликтни и имат вътрешно изключване — и че твърдението „място за всички" е реторика, докато не се провери кой всъщност идва.
Ако курсът мине, без някой да се почувства неудобно в Блок Б, Блок Б не е воден правилно.
0.3 · Границата на нивото · казва се на глас в първия час
Общностните активи не решават проблеми, произтичащи от национална политика — обезлюдяване, липса на транспорт, закрити училища. Критиката към ABCD е точно тази: подходът е обвиняван, че пренебрегва властовите системи извън общността.
Затова обещанието на Ниво 2 е ограничено и се формулира честно:
Това ниво няма да спре обезлюдяването на вашето село. То ще ви покаже какво все още имате, кой не го ползва и с кого можете да го ползвате по-добре. Ако някой ви обещае повече, той ви продава нещо.
0.4 · Формат
| Вариант | Разпределение | Забележка |
|---|---|---|
| Шест следобеда с една седмица между тях | 6 × 4 уч. часа | Единственият правилен вариант — три модула изискват работа навън |
| Два интензивни дни | 2 × 12 уч. часа | Само ако групата е от едно населено място и работи заедно |
⚠️ Ниво 2 не се води на един дъх. Модули 2.3, 2.6 и 2.9 имат домашни, които не могат да се направят в залата.
Размер на групата: 8–16 души. Ако участниците са от едно и също населено място — до 20, защото работят на обща карта.
0.5 · Папката на Ниво 2
| # | Модул | Изход |
|---|---|---|
| 1 | Обръщането на погледа | Двата списъка — липси и активи |
| 2 | Петте вида активи | Попълнен инвентар по категории |
| 3 | Картата | Карта на активите на моето населено място |
| 4 | Кой не идва | Броене по възраст и по улица |
| 5 | Бариерите | Таблица бариери × в моята власт / извън нея |
| 6 | Една стъпка | Три проведени разговора |
| 7 | Общината и училището | Списък на общите точки |
| 8 | Бизнесът и НПО | Карта на местните участници |
| 9 | Партньорството | Проект на меморандум |
| 10 | Третото място | Оценка по осемте признака |
| 11 | Разказът | Един написан разказ |
| 12 | Каналите | Календар на публичността |
БЛОК А · КАКВО ИМАМЕ · 6 учебни часа
Модул 2.1 · Обръщането на погледа
2 учебни часа
Учебни резултати
След модула участникът: - разграничава карта на нуждите от карта на активите и обяснява какво произвежда всяка от тях; - назовава ограниченията на подхода, основан на активите; - разпознава в собствения си език кой от двата подхода ползва.
Ход на занятието
0–15 · Упражнение преди теорията. Задачата се дава, преди да е обяснено нищо:
„За две минути напишете какво липсва на вашето населено място."
Списъците се четат на глас. Те се пишат бързо, дълги са и си приличат: няма работа, няма млади, няма транспорт, няма пари, няма лекар.
После:
„Сега за две минути напишете какво има."
Вторият списък е винаги по-къс и се пише по-бавно. Това е целият модул — останалото е обяснение защо.
15–40 · Двете карти. Подходът е формулиран от Джон Макнайт и Джон Кретцман (Северозападен университет, 1993) под името asset-based community development.
| Карта на нуждите | Карта на активите | |
|---|---|---|
| Какво описва | Дефицити, проблеми, липси | Умения, групи, места, връзки |
| Кой е жителят | Клиент с проблем | Гражданин с принос |
| Накъде текат ресурсите | Към доставчика на услугата | Към самата общност |
| Кой ръководи | Външен експерт | Местни хора |
| Какво поражда | Зависимост | Действие |
Ключовото наблюдение: описанието произвежда реалност. Общност, описвана десетилетия наред чрез липсите си, започва да се държи като общност без ресурси — включително когато има.
40–55 · Защо това е точно за читалището. Читалището е институция, родена от актив, не от програма: хора са дали пари, книги и труд, преди да съществува държава, която да им нареди. Изследователският том нарича това произход отдолу нагоре (Глава 1).
Следователно ABCD не е внесена методика, а описание на собствения генезис на институцията — с езика на съвременното общностно развитие.
55–75 · Ограниченията · задължителна част. Подходът е критикуван за това, че пренебрегва властовите системи извън общността. Предложени са допълнения с анти-потискащи рамки.
Практически това значи:
| ABCD помага | ABCD не помага |
|---|---|
| Да откриеш неизползвани умения | Да върнеш закрито училище |
| Да свържеш хора, които не се познават | Да осигуриш автобус до общинския център |
| Да ползваш сграда, която стои празна | Да спреш обезлюдяването |
| Да намериш кой да води кръжок | Да промениш стандарта за субсидирана бройка |
Реториката „всичко зависи от нас" е удобна за онези, от които също зависи. Инструментът се ползва за лявата колона; за дясната се ползват други инструменти — Ниво 4 (проекти) и Ниво 5 (доказване пред взимащия решения).
75–90 · Затваряне. Двата списъка от началото се съпоставят. Въпросът за домашно: колко от нещата в десния списък сте споменавали някога в годишния доклад по чл. 26а, ал. 4?
Материали
- Кратко извлечение за ABCD — произход, петте категории, критиката
- Изследователски том, Глава 1 (генезис) и Глава 5 (ограничения)
- Два празни листа
⚠️ Методически бележки
- Не се допуска подходът да прозвучи като „оптимизъм". Той не е нагласа, а метод на описание. Разликата се пази.
- Ако групата възрази, че „това е хубаво на теория" — възражението е основателно и е предвидено. Отговорът е §55–75, а не убеждаване.
Модул 2.2 · Петте вида активи
2 учебни часа
Учебни резултати
След модула участникът: - изброява петте категории активи и дава по три примера от собственото си място за всяка; - разпознава неформалните групи като актив, което е най-често пропусканото; - различава актив от ресурс, който само изглежда наличен.
Ход на занятието
0–20 · Категориите.
| # | Категория | Какво влиза | Пример от българско село |
|---|---|---|---|
| 1 | Хора | Умения, знания, опит, време | Пенсиониран учител по музика · шофьор с автобус · жена, която шие носии |
| 2 | Неформални групи | Всичко, което се събира без регистрация | Пенсионерски клуб · ловна дружинка · църковно настоятелство · футболен отбор · групата на селото в приложението за съобщения |
| 3 | Институции | Регистрирани, с бюджет и адрес | Кметство · училище · детска градина · поща · здравна служба · храм · библиотека |
| 4 | Физически активи | Земя, сгради, места | Сградата на читалището · площадът · чешмата · старото училище · реката · параклисът |
| 5 | Връзки и местен обмен | Кой на кого помага, кой от кого купува | Магазинът · фермата · къщата за гости · майсторът, който прави всичко |
20–40 · Категорията, която всички пропускат. Втората. Питайте читалищен секретар какви организации има в селото — ще изброи регистрираните. Ловната дружинка, групата, която чисти гробищата, четиримата мъже, които всяка година вдигат сцената — те не се броят, защото нямат Булстат.
Именно те са най-мобилизируемият актив. Те вече се събират, вече правят нещо заедно и вече имат кой да ги свика. Не им трябва учредяване — трябва им покана.
40–55 · Актив срещу привидност. Три въпроса, които отсяват:
- Достъпен ли е? Старото училище е сграда, но ако е с рухнал покрив и неизяснена собственост, той е задача, не актив.
- Знае ли се за него? Умение, за което никой не знае, не е актив — то е потенциал.
- Има ли кой да го свърже? Актив без връзка не работи. Свързването е самата работа.
55–80 · Упражнение по двойки. Всеки диктува на партньора си активи по петте категории; партньорът записва и задава третия въпрос след всеки. Диктуването на глас на друг човек изважда неща, които мълчаливото писане пропуска.
Норма: под 15 записани реда означава, че не е търсено, а е припомняно.
80–90 · Затваряне. Домашното за Модул 2.3 се обяснява: карта на място, не по памет.
Материали
- Таблица с петте категории — празна
- Списък с подсещащи въпроси по категории
⚠️ Методически бележки
- Хората системно подценяват собствените си умения. Ако някой напише „аз нищо не мога" — питайте какво правеше на предишната си работа. Обикновено излиза счетоводство, шофиране, готвене за сто души или ремонт на всичко.
- Не се допуска категория 5 да се сведе до „кой има пари". Местният обмен е кой на кого помага, не кой може да дари.
Модул 2.3 · Картата на моето населено място
2 учебни часа · с домашна работа между занятията
Учебни резултати
След модула участникът: - разполага с физическа карта на активите на своето населено място; - вижда празнините и струпванията; - открива поне една връзка, която не е съществувала.
Ход на занятието
⚠️ Този модул се провежда след най-малко седмица. Домашното от Модул 2.2 е: обиколи, питай, снимай. Карта, направена на масата по памет, е сбор от предположения.
0–20 · Изнасяне на картите. Всеки представя своята за три минути. Групата слуша и задава по един въпрос.
20–45 · Четене на картата. Търси се не съдържанието, а формата ѝ:
| Какво се вижда | Какво значи |
|---|---|
| Всичко е в един квартал | Картата е на познатия свят, не на селото |
| Само институции | Категория 2 е пропусната — връщане към Модул 2.2 |
| Читалището е в центъра на всички връзки | Или е вярно, или е самозаблуждение — проверява се в Блок Б |
| Има места без нито една връзка | Това е находката, заради която се прави картата |
45–70 · Упражнение „липсващата връзка". Всеки посочва два актива на своята карта, които не се познават помежду си, и които биха имали полза един от друг.
Примерът, който се дава: пенсиониран учител по музика (актив 1) и четири деца, които чакат автобуса пред читалището всеки следобед (актив 1 + физически актив). Между тях няма линия. Прекарването на тази линия е една покана и един ключ.
Читалището рядко е нужно като доставчик. То е нужно като свързващ орган — институцията, която познава всички и има ключ от място, в което могат да се съберат.
70–85 · Какво влиза в програмата. Връзка се прави от избраната липсваща връзка към предложението по чл. 26а, ал. 1 (Ниво 1, Модул 1.1). Дейност, стъпила на реален местен актив, се защитава по-лесно пред общинския съвет от дейност, преписана от миналата година.
85–90 · Затваряне. Картата остава жива — тя се допълва, а не се завършва.
Материали
- Хартиена карта или сателитна разпечатка на населеното място
- Цветни стикери по категории
- Молив — картата се променя
⚠️ Методически бележки
- Ако участниците са от едно населено място, работят на обща карта. Разминаванията между техните карти са най-ценният материал в модула.
- Град от 50 000 души не се картографира цял. Картографира се квартал — този, който читалището реално обслужва.
БЛОК Б · КОЙ ЛИПСВА · 6 учебни часа
Модул 2.4 · Кой не идва
2 учебни часа · най-неудобният модул в академията
Учебни резултати
След модула участникът: - разполага с броени, а не предполагани данни за това кой посещава читалището; - назовава конкретните отсъстващи групи в собственото си място; - разбира защо „място за всички" не е описание, а намерение.
Ход на занятието
0–10 · Изречението. Пише се на дъската:
„Читалището е място за всички."
Групата се пита кой е съгласен. Обикновено всички. Изречението остава на дъската до края на часа.
10–30 · Защо не издържа. Изследователският том, Глава 5:
Реалните third places не са безконфликтни и имат вътрешно изключване. Твърдението „място за всички" е реторика, докато не се провери кой всъщност идва.
Прави се разграничението, което носи модула:
| Отворено за всички | Вярно. Никой не е спиран на вратата. Достъпът е безплатен и по закон. |
| Ползвано от всички | Проверява се. И почти никъде не е вярно. |
Между двете няма противоречие и няма вина. Има разлика, която трябва да се знае.
30–55 · Броенето. Не се гадае. Взема се последният месец и се брои — по спомен, по снимки, по списъци на школите, по книгата на библиотеката:
| Група | Колко идват | Колко са в населеното място |
|---|---|---|
| Деца до 14 | ||
| Младежи 14–18 | ||
| Хора 19–30 | ||
| Работещи 30–55 | ||
| Пенсионери | ||
| Ромска общност / други общности | ||
| Новозаселени и завърнали се | ||
| Хора с двигателни затруднения | ||
| Живеещи в околните махали |
55–75 · Разчитане. Три модела се появяват почти навсякъде:
- Изчезването на 14–18. Децата идват до определена възраст и спират. Това е най-универсалният модел и най-рядко обсъжданият.
- Липсата на мъжете в работна възраст. Читалището почти навсякъде се държи от жени и се посещава от жени и деца.
- Отделните общности. Там, където има отделни махали или квартали, посещаемостта често следва тази граница.
75–85 · Какво НЕ прави модулът. Не се търси виновен и не се произнасят присъди за нагласи. Броенето е диагностика. Причините са Модул 2.5.
85–90 · Затваряне. Изречението от дъската се пренаписва от групата така, че да е вярно. Обичайният резултат:
„Читалището е отворено за всички и се ползва от част от тях. Знаем от коя част."
Материали
- Празна таблица за броене
- Данни за населението по възрастови групи — от кметството или НСИ
- Изследователски том, Глава 5
⚠️ Методически бележки
- ⚠️ Този модул изисква най-добрия водещ в целия курс. Воден лошо, той произвежда защитна реакция и групата се затваря за останалите девет модула.
- Тонът е на инвентаризация, не на обвинение. Полезната формулировка: „Това не е оценка за вашата работа. Това е информация, която досега никой не е събирал."
- ⚠️ Не се обсъждат етнически въпроси чрез обобщения. Броим кой идва. Не обясняваме групи.
- Ако присъства общински експерт, той не коментира числата на конкретно читалище в час.
Модул 2.5 · Бариерите
2 учебни часа
Учебни резултати
След модула участникът: - разграничава шест вида бариери; - отделя бариерите в своята власт от тези извън нея; - избира една бариера, върху която ще работи.
Ход на занятието
0–25 · Шестте вида.
| Вид | Как изглежда | Кой го вижда |
|---|---|---|
| Физическа | Седем стъпала до входа · няма достъпна тоалетна · тежка врата | Само този, когото спира |
| Транспортна | Махала на 4 км · последен автобус в 16:30 · вечерна дейност | Отсъстващият |
| Икономическа | Такса за школа · инструмент · костюм · екскурзия на състава | Родителят, който не казва |
| Времева | Отворено, когато хората работят · затворено, когато са свободни | Всички, но никой не го формулира |
| Символна | „Това не е за нас" · „там ходят другите" · „аз не съм от тия" | Никой отвътре |
| Социална | Кой стои на вратата · как гледа · на кого казва „ти" | Само новодошлият |
25–45 · Разделянето. Всяка бариера се поставя в една от три колони:
| В моята власт | Възможна с партньор | Извън властта ни |
|---|---|---|
| Работно време · тон на посрещане · такси · как обявяваме | Рампа (община) · транспорт (училищен автобус) · инструменти (дарение) | Разписание на междуселищния транспорт · обезлюдяване · закрито училище |
Третата колона се пише докрай, а не се премълчава. Това е приложение на границата от §0.3: усилие, вложено в третата колона без съюзник, е усилие, което ще се изгуби.
45–65 · Символната бариера — най-скъпата и най-евтината за махане. Тя не струва пари и почти никога не се адресира, защото не се вижда отвътре.
Проверката е един въпрос, зададен на човек, който не идва:
„Ако дойдеш в читалището някой следобед, какво мислиш, че ще стане?"
Отговорите от рода на „ще ме гледат", „няма какво да правя там", „то е за пенсионерите" описват точно символната бариера. Тя не се маха с обява, а с покана към конкретен човек по име.
65–85 · Упражнение. Всеки избира една бариера от първата колона и записва: коя група засяга · какво конкретно ще промени · до кога · как ще разбере дали е подействало.
85–90 · Затваряне. Един ред. Не програма.
Материали
- Таблица с шестте вида
- Лист „една бариера"
⚠️ Методически бележки
- Икономическата бариера предизвиква съпротива: „нашата такса е символична". Символична е за този, който я определя. Въпросът не е колко е, а дали някой се е отказал заради нея — и това не се знае, защото отказалият се не идва да обясни.
- Не се допуска модулът да произведе списък от двайсет мерки. Един ред, изпълнен, струва повече от двайсет записани.
Модул 2.6 · Една стъпка към един отсъстващ
2 учебни часа · с домашна работа между занятията
Учебни резултати
След модула участникът: - е провел три реални разговора с хора, които не идват; - умее да пита, без да предлага; - разполага с материал, който не е предполагал.
Ход на занятието
⚠️ Домашно преди модула: три разговора с трима души от групата, избрана в Модул 2.5. Не анкета — разговор.
0–20 · Как се пита. Правилата се дават преди домашното, в края на Модул 2.5:
- Не се започва с покана. „Заповядайте при нас" затваря разговора с учтиво „да, ще намина".
- Пита се за преживяване, не за мнение. Не „какво мислите за читалището", а „ходили ли сте някога и какво стана".
- Мълчи се след въпроса. Най-полезното идва след паузата.
- Не се защитава институцията. Ако човекът каже нещо неприятно, отговорът е „разкажете ми повече", а не обяснение.
- Не се обещава нищо.
Въпросникът е кратък:
- Ходили ли сте в читалището? Кога за последно?
- Какво стана тогава?
- Ако дойдете следващия месец — какво мислите, че ще ви посрещне?
- Има ли нещо, което бихте ползвали, ако го имаше там?
- Кой друг според вас не идва?
Последният въпрос е същият механизъм като въпрос 12 в инструментариума за регистъра на биографиите: всеки разговор ражда следващия.
20–50 · Изнасяне на разговорите. Всеки разказва какво е чул — не какво си е помислил. Водещият записва на дъската само буквални изречения на отсъстващите.
Дъската с чужди изречения е най-силният материал в цялото Ниво 2.
50–70 · Какво излезе. Групата подрежда чутото по шестте вида бариери от Модул 2.5. Почти винаги се оказва, че:
- предполаганата бариера не е била същинската;
- символната бариера е по-често срещана от икономическата;
- поне един човек е казал „никой не ме е канил".
70–85 · Второто действие. Всеки записва какво следва от неговите три разговора. Мащабът е нарочно малък: един човек, една покана, една дата.
85–90 · Затваряне. Тук се маркира връзката към Ниво 5: чутите изречения са начало на доказателствената база за въздействие. Как се превръщат в доказателство се учи там, не тук.
Материали
- Картонче с петте въпроса
- Правилата за водене на разговора
Registar_Biografii_Instrumentarium_v0.1— раздел 4 и 5 (протоколът)
⚠️ Методически бележки
- ⚠️ Приложимо е правилото за съгласие от инструментариума за биографиите: ако изречение ще се ползва публично, човекът се пита и вижда цитата преди публикуване. В час се работи анонимно.
- Ако участник не е направил домашното — не се изключва, а слуша. Но не участва в §70, защото няма върху какво.
- Разговорите с деца под 18 години изискват съгласие от родител. Ако групата 14–18 е избрана, това се урежда предварително.
БЛОК В · С КОГО · 6 учебни часа
Модул 2.7 · Общината и училището
2 учебни часа
Учебни резултати
След модула участникът: - вижда годишната програма по чл. 26а като инструмент за съвместност, а не като формуляр; - знае какво може да предложи на училището и какво да поиска; - знае какво е читалището там, където училище няма.
Ход на занятието
0–20 · Общината — от контрагент към партньор. Ниво 1 разгледа общината като страна по договор. Тук се добавя другото ѝ качество: тя е единственият участник, който вижда всички читалища наведнъж и има собствен културен календар.
Три конкретни точки на съвместност:
- Годишната програма по чл. 26а, ал. 2 — там може да влезе съвместна дейност на няколко читалища, което никое от тях не може да поеме само.
- Общинският културен календар — най-достъпният ресурс и най-подценяваният (Ниво 1, Модул 1.6).
- Средствата по чл. 23, ал. 2 за ремонт и поддръжка на читалищна сграда.
20–45 · Училището. Естественият партньор — и там, където го има, отношението е или отлично, или несъществуващо, рядко по средата.
| Читалището може да даде | Читалището може да поиска |
|---|---|
| Зала за тържества и репетиции | Помещение за занимания в учебно време |
| Ръководители на състави | Информация до родителите |
| Извънучебна дейност следобед | Транспорт с училищния автобус |
| Достъп до библиотеката | Съвместно кандидатстване по проект |
| Местна история и краезнание | Учители, които водят кръжок |
45–70 · Мястото, където няма училище. Тук нивото се среща с най-силния факт в целия том — и с най-честната му бележка.
Съществува експертна оценка, че в около половината населени места в България, обхващащи 90–95% от населението, картината на публичните услуги е коренно различна. Изследователският том обаче отбелязва изрично:
⚠️ Пресечката „населени места с читалище, но без училище" няма публикувано официално число. Двата регистъра не са кръстосвани. Всяка конкретна стойност би била оценка, а не факт.
И точно това е упражнението. Числото го няма национално — но всеки участник го знае за своята община или може да го установи за един следобед: регистърът на читалищата и списъкът на училищата са публични.
Читалище, което може да каже на общинския съвет „в X от нашите Y села ние сме единствената образователна институция", води различен разговор от читалище, което казва „ние сме важни".
70–85 · Упражнение. За своята община: колко населени места · колко с читалище · колко с училище · колко с читалище и без училище. Каквото не се знае, се записва като задача с адрес откъде се взема.
85–90 · Затваряне. Числото, което участникът донесе, влиза в общ регистър на академията. Ако достатъчно хора го направят, липсващата национална статистика ще се появи отдолу нагоре — по същия начин, по който са се появили самите читалища.
Материали
- ЗНЧ, чл. 22, 23, 26а
- Регистър на народните читалища · списък на училищата в общината
- Изследователски том, Глава 6, бележка Б29б
⚠️ Методически бележки
- ⚠️ Числото за конкретна община не се съобщава от водещия по памет. Ако участник донесе такова, то се записва като негово твърдение с източник, не като установен факт.
- Ако в групата има общински експерт — упражнението се прави с него и приключва в час.
Модул 2.8 · Бизнесът и гражданските организации
2 учебни часа
Учебни резултати
След модула участникът: - разпознава реалните местни стопански участници; - иска нещо, което може да бъде дадено; - знае разликата между дарение и спонсорство и къде свършва компетентността му.
Ход на занятието
0–20 · Кой е „бизнесът" в едно село. Разчиства се очакването за корпоративна социална отговорност. Реалните участници са: магазинът · фермата или земеделският арендатор · мелницата · автосервизът · къщата за гости · строителят с бус · пекарната.
20–40 · Какво се иска. Правилото:
Не се иска пари. Иска се това, което човекът и без това има.
| Вместо | По-добре |
|---|---|
| „Дарете 500 EUR" | „Може ли бусът в събота сутрин до града и обратно?" |
| „Подкрепете ни" | „Трябват ни двайсет стола за неделя" |
| „Станете спонсор" | „Може ли да отпечатате поканите — ние носим файла" |
Причини да работи: искането е конкретно, изпълнимо е веднага, не изисква решение за бюджет и не поставя човека в положение да откаже пари.
40–55 · Дарение и спонсорство — не са едно и също. Разликата е и правна, и репутационна:
| Дарение | Спонсорство | |
|---|---|---|
| Насрещна престация | Няма | Има — видимост, лого, споменаване |
| Как се документира | Договор за дарение | Договор за спонсорство |
| Данъчно третиране | Различно | Различно |
⚠️ Данъчният режим не се обяснява в час. Модулът дава разграничението и правилото: всяко получено нещо се документира, включително двайсетте стола. Конкретното третиране е въпрос към счетоводителя.
55–75 · Гражданските организации. Почти всяка община е територия на организации, които работят там, без да знаят за читалището — младежки, социални, екологични, спортни, читалищни сдружения от други общини.
Търсенето е конкретно: кой е получавал финансиране за дейност на нашата територия през последните три години. Информацията е публична.
Читалището има това, което повечето организации нямат — сграда, легитимност и достъп до хората. Това е силна разменна позиция и рядко се осъзнава като такава.
75–85 · Упражнение. Карта на местните стопански участници и организации: кой · какво има · какво конкретно бих поискал · кой ще пита.
85–90 · Затваряне. Едно искане, отправено до един човек, до две седмици.
Материали
- Празна карта на местните участници
- Образци: договор за дарение · договор за спонсорство
- Списък с публични източници за финансирани проекти по територия
⚠️ Методически бележки
- ⚠️ Не се допускат обещания за реклама, които читалището не може да изпълни.
- Ако участник повдигне данъчен въпрос, отговорът е „това е въпрос към счетоводител". Не се импровизира.
Модул 2.9 · Партньорството като документ
2 учебни часа · с домашна работа между занятията
Учебни резултати
След модула участникът: - знае кои шест елемента прави едно партньорство работещо след смяна на хората; - изготвя проект на меморандум; - разпознава кога документ не е нужен.
Ход на занятието
0–15 · Защо изобщо документ.
Партньорство без документ е приятелство. То работи отлично — докато и двамата са на длъжност. При смяна на кмет, директор или секретар изчезва без следа, защото не е съществувало извън двамата.
Читалището има 170-годишен хоризонт. Договореност, която не преживява една смяна на хора, не е негов инструмент.
15–40 · Шестте елемента.
| # | Елемент | Въпросът, на който отговаря |
|---|---|---|
| 1 | Страни и предмет | Кои сме и за какво се уговаряме |
| 2 | Какво прави всяка страна | Конкретно. Не „си сътрудничат" |
| 3 | Кой какво дава | Помещение, време, хора, транспорт, пари |
| 4 | Кой отговаря за какво | Особено при дейности с деца |
| 5 | Срок и подновяване | Срочно, с изрично подновяване |
| 6 | Прекратяване | Как се излиза без скандал |
Липсва ли елемент 2, документът е декларация за намерения. Те също имат употреба — но при кандидатстване по проект, не при работа.
40–55 · Кога документ не е нужен. Еднократно, малко, без деца, без пари, без риск — двайсетте стола за неделя не искат меморандум. Свръхформализирането отблъсква точно дребните партньори, които са най-достъпни.
Прагът: документ се прави, когато има деца, пари, продължителност или сграда.
55–80 · Упражнение. Всеки пише проект на меморандум за партньорството, избрано в Модул 2.7 или 2.8. Една страница. Шестте елемента.
80–90 · Затваряне. Домашно: проектът се показва на другата страна и се пита „това вярно ли описва какво се разбрахме". Разликата между двете разбирания е ползата от документа.
Материали
- Образец на меморандум за партньорство — една страница
- Чеклист „шестте елемента"
⚠️ Методически бележки
- ⚠️ Меморандумът не е договор с правни последици по подразбиране. Ако партньорството включва плащания или отговорност за деца, е нужен договор и правен преглед. Границата се казва изрично.
- Не се допуска упражнението да произведе документ от шест страници. Една страница.
БЛОК Г · МЯСТОТО И РАЗКАЗЪТ · 6 учебни часа
Модул 2.10 · Читалището като third place
2 учебни часа
Учебни резултати
След модула участникът: - оценява своето читалище по осемте признака на Олденбург; - разбира защо „редовните" са едновременно силата и механизмът на изключването; - знае с какво читалището е структурно защитено и с какво не е.
Ход на занятието
0–15 · Понятието. Third place — по Рей Олденбург — е мястото, което не е дом (първо) и не е работа (второ): мястото, където хората се събират без цел и без покана.
⚠️ Терминологично решение (по речника на академията): българското „трето място" още не е понятие. При първа поява се обяснява; после се ползва английското в курсив.
15–45 · Осемте признака и честната оценка. Всеки оценява своето читалище:
| Признак по Олденбург | Читалището | Оценка |
|---|---|---|
| Неутрална територия — никой не е домакин | Обикновено да | ✅ |
| Изравнява статуса | Декларативно. Проверено в Модул 2.4 | ⚠️ |
| Разговорът е основната дейност | Често не — програмата измества разговора | ⚠️ |
| Достъпност и удобство | Зависи от работното време | ? |
| Има редовни посетители | Да | ✅ / ⚠️ |
| Нисък профил — без показност | Да | ✅ |
| Игрив, лек тон | Различно | ? |
| Дом извън дома | Да, за редовните | ✅ / ⚠️ |
45–65 · Двойственият признак. Петият признак носи целия модул.
Редовните правят мястото. Без тях то е зала под наем. Те идват, когато никой не ги вика, поддържат, помнят, посрещат.
И същите редовни са механизмът на вътрешното изключване. Мястото, което е дом за тях, е за новодошлия чужда всекидневна. Никой не му казва да си върви — просто всички се познават, а той не.
Тук Блок Б и Блок Г се срещат. Отговорът на въпроса „защо не идват" често не е бариера, която някой е поставил, а близост, която някой друг е изградил.
Това не е дефект за поправяне — то е свойство, което се управлява. Управлява се с едно: редовните поемат посрещането. Не секретарят. Те.
65–80 · С какво читалището е защитено. Изследователският том, Глава 5: съвременните third places в повечето страни изискват плащане за влизане — кафене, търговски център, фитнес. Читалището е структурно защитено от този проблем, защото достъпът е безплатен и това следва от закона и устройството му.
Но не е защитено от първия проблем — вътрешното изключване. Никоя институция не е.
80–90 · Упражнение и затваряне. За всеки признак с ⚠️ или ? — едно изречение какво конкретно го прави такъв. Не мярка. Диагноза.
Материали
- Кратко извлечение за third place — признаците и критиката
- Изследователски том, Глава 5
- Оценъчна таблица
⚠️ Методически бележки
- ⚠️ Идеализацията е рискът на модула. Олденбург е романтичен автор; литературата след него е по-трезва. Преподава се трезвият вариант.
- Третият признак — че разговорът, а не програмата, е основната дейност — предизвиква съпротива у хора, оценявани по брой мероприятия. Съпротивата е основателна и води директно към Ниво 5.
Модул 2.11 · Разказът
2 учебни часа
Учебни резултати
След модула участникът: - разбира защо изброяването на дейности не е разказ; - написва един разказ за един човек; - знае етичните граници.
Ход на занятието
0–15 · Отваряне с изречение от истински доклад.
„През отчетния период читалището проведе 12 мероприятия с общ обхват 480 души."
Въпрос към групата: какво научихте за това читалище? Отговорът е: нищо, което да се помни до утре.
15–35 · Какво прави разказа разказ. Три елемента, и трите задължителни:
| Елемент | Без него |
|---|---|
| Един конкретен човек | Абстракция |
| Промяна — преди и после | Описание |
| Конкретно място и време | Може да е навсякъде, значи е никъде |
Примерът, който се дава — от изследователския том — е за победителка на международен конкурс, започнала в читалищна школа, защото семейството ѝ не е имало възможност за платени уроци. Един човек. Промяна. Място.
Цифрите не убеждават по този въпрос. Отговорът защо институцията трябва да съществува е винаги биографичен.
35–55 · Границите. Не всичко, което е трогателно, се разказва:
| ⚠️ Не се разказва | Защо |
|---|---|
| Деца в уязвимо положение като „случаи" | Разказът остава в интернет по-дълго от детството |
| Здравословно състояние, етнос, доход, семейно положение | Специални категории данни · Ниво 1, Модул 1.11 |
| Човек, който не е видял текста | Право на преглед |
| Чужда история от втора ръка | Не е ваша |
Правилото от инструментариума за биографиите се повтаря дословно: „Ще ви изпратим цитата, преди да излезе." Това не е любезност — то е причината хората да говорят свободно.
55–80 · Упражнение. Всеки написва един разказ — до 200 думи, три елемента, реален човек от своето читалище. Четат се на глас. Групата отбелязва само дали трите елемента ги има.
80–90 · Затваряне. Къде отива разказът: в годишния доклад по чл. 26а, ал. 4 (Ниво 1) · в проектна кандидатура (Ниво 4) · в доказване на въздействие (Ниво 5).
Тук се маркира и ограничението, което Ниво 5 разработва: методът Most Significant Change има селекционна пристрастност и не служи за причинно-следствени твърдения. Разказът показва какво се е случило с един човек. Той не доказва, че читалището е причината.
Материали
Registar_Biografii_Instrumentarium_v0.1— §4, §5 и §8- Примери за разкази — добри и слаби
- Ниво 1, Модул 1.11 (лични данни)
⚠️ Методически бележки
- ⚠️ Съгласието не е формалност. Ако разказ от упражнението ще се ползва някъде, се прилага пълният протокол.
- Не се допуска разказ за дете без съгласие от родител — включително в час.
Модул 2.12 · Каналите и дисциплината
2 учебни часа
Учебни резултати
След модула участникът: - избира каналите, които реално работят на неговото място; - въвежда минимална дисциплина на публичността; - свързва публичността с отчетността.
Ход на занятието
0–20 · Кое работи наистина. Подрежда се по реална ефективност в малко населено място — обикновено обратно на очакваното:
| Канал | Реален обхват | Цена |
|---|---|---|
| Обява на вратата и на автобусната спирка | Висок | Нула |
| Групата на селото в приложението за съобщения | Много висок | Нула |
| Казано от човек на човек | Най-висок | Нула |
| Страница в социална мрежа | Среден · зависи от възрастта | Нула + време |
| Местна преса и радио | Среден · при юбилеи висок | Нула |
| Собствен сайт | Нисък за местни · необходим за друго | Има |
20–35 · Сайтът — задължение, не маркетинг. Тук Ниво 2 се връща към находка от Ниво 1: чл. 19а ЗНЧ изисква декларациите на настоятелството да се обявяват на интернет страницата на съответното читалище.
Тоест страницата не е въпрос на желание за видимост. Тя е предпоставка за изпълнение на законово задължение. Читалище без страница не може да изпълни чл. 19а, както и да иска.
35–55 · Дисциплината — четири правила.
- Един човек отговаря. Не „всички". Публичност, разпределена между всички, не се случва.
- Един календар. Кога какво излиза — предварително, не след събитието.
- Снимка от всяко събитие. С уредено съгласие (Ниво 1, Модул 1.11). Без снимка събитието не е съществувало за отчета.
- Едно място за архива. Публикуваното се пази — то е суровината за доклада по чл. 26а, ал. 4.
55–75 · Връзката с отчета. Читалище, което води публичността си дисциплинирано, вече е написало годишния си доклад — остава да го подреди. Читалище, което не я води, всеки март възстановява годината по памет.
Това е най-практичният аргумент за реда в цялото Ниво 2 и се формулира точно така.
75–85 · Упражнение. Календар на публичността за следващите три месеца: кое събитие · кой канал · кой отговаря · кога излиза.
85–90 · Затваряне на нивото. Връща се картата от Модул 2.3 и се пита какво се е променило върху нея за времето на курса.
Материали
- Таблица на каналите
- Образец на календар на публичността
- ЗНЧ, чл. 19а · Ниво 1, Модул 1.11
⚠️ Методически бележки
- Не се преподава работа с конкретна социална платформа. Платформите се менят; дисциплината — не.
- ⚠️ Правилото за съгласие при снимки на деца се повтаря и тук. То се повтаря във всеки модул, в който има снимки, и това е нарочно.
Проверка на разбирането · Ниво 2
Дванайсет въпроса за собственото населено място. „Не знам" е задача.
- Кои са трите най-неизползвани умения на хора у нас?
- Кои неформални групи се събират редовно, без да са регистрирани?
- Коя връзка на моята карта не съществуваше преди курса?
- Коя възрастова група отсъства най-видимо и с колко души?
- Коя бариера е в моята власт и какво направих по нея?
- Какво ми каза буквално човек, който не идва?
- Колко населени места в общината имат читалище и нямат училище?
- Кой местен стопански участник има нещо, което ни трябва, и кой ще го пита?
- С кого имам партньорство без документ, което няма да преживее смяна на хората?
- По кой признак на Олденбург читалището ни е най-слабо?
- За кой човек мога да напиша разказ с трите елемента — и има ли съгласие?
- Кой отговаря за публичността и има ли календар?
English Summary · Level 2
The Community — 24 academic hours. Level 1 turns inward: statutes, deadlines, documents. Level 2 turns outward, where there are no deadlines and no penalties — which makes it harder to teach and easier to fail. Its characteristic failure is a pleasant conversation about how important community is. Three of the twelve modules therefore require the participant to leave the room and talk to people.
Two borrowed instruments, taught with their limits.
Asset-based community development (McKnight and Kretzmann, 1993) supplies Block A. The core move is the shift from a needs map to an asset map: a community described for decades through its deficits begins to behave as one without resources, including where it has them. For the chitalishte this is not an imported methodology but a description of its own genesis — the institution was built from assets before a state existed to instruct it.
The limitation is taught in the same module, not omitted: ABCD is criticised for neglecting power systems outside the community, and community assets do not resolve depopulation, absent transport, or closed schools. The level's promise is therefore stated honestly in its first hour: this will not stop your village emptying.
Third place (Oldenburg) supplies Block D. The chitalishte is structurally protected against the commercialisation problem that afflicts most contemporary third places — access is free by law. It is not protected against the other one.
The uncomfortable block. Block B exists to contest the sentence "the chitalishte is a place for everyone." The distinction it teaches is between open to all — true, and guaranteed by law — and used by all, which is verifiable and almost nowhere true. Participants count attendance by age group and by street rather than estimating it. Three recurring patterns appear: the disappearance of the 14–18 cohort, the near-absence of working-age men, and attendance that follows the boundaries of separate neighbourhoods.
Block D then supplies the explanation Block B lacks. The "regulars" who make a third place a home are simultaneously the mechanism of its internal exclusion: nobody tells the newcomer to leave — everyone simply already knows each other. This is treated as a property to be managed, not a defect to be corrected, and the management is specific: the regulars, not the secretary, take on welcoming.
One finding worth flagging for comparative researchers. The intersection "settlements having a chitalishte but no school" has no published official figure in Bulgaria — the two registers have never been cross-referenced. Level 2 converts this gap into an exercise: each participant establishes the number for their own municipality from two public sources. If enough do, the missing national statistic will be assembled from below — by the same mechanism that produced the institutions themselves.
Какво следва след Ниво 2
| Аудитория | Продължава с |
|---|---|
| А · Читалищен секретар | Ниво 4 (Проекти и ресурси) |
| Д · Общински експерт | Ниво 5 (Доказване на въздействие) |
| Всеки, който води състав | Ниво 3 (Самодейността като практика) |
⚠️ Регистър на местата за верификация
| # | Какво | Къде | Периодичност |
|---|---|---|---|
| 1 | Числото „читалище без училище" — появила ли се е официална статистика | Регистър на МК · МОН | Годишно |
| 2 | Чл. 19а ЗНЧ — актуална редакция след ДВ бр. 16 и 51 от 2026 г. | ЗНЧ | Всяко провеждане |
| 3 | Данни за населението по възрастови групи (Модул 2.4) | НСИ · кметство | Годишно |
| 4 | Данъчният режим на дарение и спонсорство (Модул 2.8) | Счетоводен преглед | При промяна |
| 5 | Литературата по ABCD — анти-потискащи допълнения | Том, Глава 5 | При ревизия на тома |
Фондация „Източен Акселератор" · Варна · Ниво 2 · v0.1 · чернова · 17.08.2026